(Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли

(Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол)

╫ За милостинята

Ето звучи тръбата, която би трябвало да възвести за делата на нашите ръце; ето тълпите, които са се струпали на площада на милосърдието. Нека излязат на средата боголюбците, щедролюбците и беднолюбците! Призовават се всички, които желаят да имат венци.

Тук участва Бог, като раздавач на награди. Той приема от беднолюбците незначителни парични дарове, а в подмяна подарява им Царството небесно. Поради това, апелирам ви, никой от вас да не се лишава от такава берекет, никой да не пропусне този популярен и идеален подарък поради някаква дребна сума, - ни безпаричен, ни богат, ни плебей, ни свободен, ни умен, ни елементарен, ни мъж, ни жена, само че всички ви апелирам – побързайте да си доставите Царството небесно.

И дано ни един дрипльо да не ми приказва: аз съм безпаричен. Именно към бедните аз смятам за нужно да насоча речта си, тъй като те мислят, че тяхното опрощение е почтително пред Бога. И, в действителност, що приказва постоянно бедния? – Аз нямам пари, нямам средства за ежедневната си издръжка, през целия ден се трудя и изнурявам себе си, с цел да мога някак да подкрепям своето съществувание; а ти сядаш и отсъждаш да давам трудовете си на хората? Но отговорете ми, считате ли, че тези писания са напълно ваши, и ваша благосъстоятелност ли са вашите телесни сили? Или не вярвате, че в случай че отделите малко от своите писания, то с това давате лепта на Оногова, който ви е подарил пъргавост и мощ на труда?

Но вие, несъмнено, ще ми възразите: каква изгода ще имам аз от това? – Такава, че няма да се наричате сиромаси, а ще бъдете заемодавци на Бога. Но по какъв начин ще стане това нещо с вас? Вярвайте на Писанието, което споделя: Който помилва сиромаха, дава в заем на Бога (Прит. XXI, 17); чуйте и що приказва Христос…. тъй като сте сторили това на едного от по-малките ми братя, на Мене сте го сторили (Мат.XXV, 40).

И така, не мислете, че причинявате себе си щета, когато давате на бедните; вие не ставате по-бедни, а се явявате почтени за хвалба и се обезпечавате повече от бедността. Чували сте що приказва пророка: Млад бях, и ето остарях, и не видях праведния зарязан, и потомството му да проси самун (Пс.36, 25)? И още: всеки ден помилва и дава на заем, и потомството му е в благословение (Пс.36, 26). В благословение – за какво? Защото оня, който сее в благословение, в благословение събира и беритба. Оня, който се грижи за дрехата ти, ще се погрижи и за душата ти. Наистина, нищо така не облича душата, както отгледването на вдовици, сираци и недъгави, тъй като то не и разрешава да се яви гола пред Бога в оня заплашителен ден; в противен случай, облечена посредством лепта в дреха от светлина, тя ще се яви пред Бога в цялата си популярност, тъй като Бог споделя посредством пророка: Разделяй хляба си с гладния и въвеждай бедняци в своя дом; и тогава светлината ти ще грее рано, и здравето ти скоро ще се закрепи, и правдата ти ще пристигна пред тебе (Ис. 58 гл., 7-8).

Видяхте ли, каква премия ви носи едно парче самун? Узнахте ли, каква светлина ви донася милостинята? Желаете ли да знаете, какво велико богатство придобиваме посредством незначителното благодеяние на бедните?

Милостинята е храна за душата. И както хлябът и виното служат за храна и забавление на тялото, по този начин и милостинята с молитвата служат за лекарство и наслада на душата. И какъв откуп ще даде човек за своята душа, в случай че освен лепта? Ако не знаете това, узнайте това от новозаветната вдовица, която за две лепти припечелва цялото небесно Царство и се удостоява да получи премия за своята беднотия, а плодът на нейната лепта се въздига  до самите висини. Имаше доста богати хора, които влагаха огромни суми в съкровищницата, само че Бог произнесе Своята присъда: истина, истина ви споделям, че тази вдовица подари повече от всички (Лук. XXI, 3). Аз, споделя, одобрявам не всичко което се пуща в съкровищницата, само че изпитвам сърцето на тези, които подаряват. Да, тази вдовица е подарила повече от всички. Защо? Защото тези са дали от това, което им е ненужно, а тя е дала от своя недостиг. Праведен си, Боже, и прав е Твоя съд (Пс. 118,137), по тази причина че Ти изпитваш човешките сърца и не поради огромни приноси подаряваш Царство; Ти спираш вниманието си не на това, което принасяме, а на разположението на приносителите.

Трябва в този момент да насоча увещателните свои слова и към богатите. И тях моля и ги направлявам към лепта. Бог приказва на пророка: Утешавайте, свещеници, моите хора, говорете насърдчително на Иерусалим (Ис. 40, 1-2). И защото съм получил такива заповеди, уверявам ви да се обърнете към милостинята. В оня заплашителен час, да не би някой от вас да каже, аз не съм бил теоретичен от пастиря, не съм знаял, що би могъл да даде човек в подмяна на душата си, той не ни е споделил, че милостинята може да изкупва грехове, не ни е разяснил даденото му от Тебе Писание, което споделя: благословен е, който пригледва сиромаха, тъй като в скръбния ден Бог ще го избави (Псал. 40. 1).

Често човек слуша думите: каква изгода има човек, в случай че завоюва целия свят, а погуби душата си, и не обръща внимание върху смисъла на тези думи. Но в случай че подценяваме това изречение във време на благоденствие, то ще узнаем силата  му във време на тъга. И в действителност, що прави Бог, когато вижда, че някой скъпи своето имущество, отвращава се от милостинята и се взема решение да понесе всичко, единствено да не се лиши от своите пари? Във време на бедствия Той го заставлява да познае Божия закон, - а по какъв начин чуйте!

Търговец попада в ръцете на разбойници; и ето този, който единствено благосъстояние трупаше и който беше напоен от ненаситна пристрастеност на скъперничество, на часа хвърля от себе си тази болест и става великодушен, стартира да прави дарове, тъй като вижда ножа, който виси над главата му, и пристрастеността му изчезва. Напада го бандит, и не щеш ли той, най-накрая се оказва великодушен и с молба предлага парите си. Що приказва тогава той на разбойника? Вземи всичко, единствено душата ми остави!

Нека да помним, на разбойника, който желае да вземе всичко, ти даваш и от горната страна на всичко го молиш, въпреки че той ти предизвиква единствено вреда; а на Бога, който желае да вземе единствено една част, ти не даваш, въпреки че Той в обилие ти доставя всички богатства, и земни и небесни. Но ти се боиш  не толкоз от Бога, колкото от разбойника. Плашиш се от огромния нож, а огъня на геената, с който те заплашва Бог, презираш.

Недейте, апелирам ви, да бъдете такива! Вие и не сте такива, тъй като обичате Христа и знаете всичко, което има да стане с хората. Запазете душите си, преди да отпътувате от тука и познайте оногова, който е споделил в Евангелието: Блажени са милостивите, тъй като те ще бъдат помилвани (Мат.V, 7).

*Със съкращения от: „ Безсмъртни слова “, Книга 3, печатница „ Гладстон ”, София, 1923 година
Източник: 
*Връщането на мощите на св. Йоан Златоуст в църквата Свети Апостоли в Константинопол; bg.wikipedia.org